Като цяло анимето е пълно с клишета, което си е съвсем нормално и нека си го кажем - не e единствено. Колко филма сме гледали, в които бомбата е обезвредена в последната секунда (винаги е синята жичка, по дяволите, толкова ли не се научиха тези хора), добрия е прострелян в рамото, единия добър се жертва, за да спаси всички останали и т.н. и т.н. При аниметата не е кой знае колко по-различно. Нека си спомним всички томодачи-та и накаматачи-та, флашбака, който помага на главния герой да надвие лошия, саможертвата, чина до прозореца (сериозно, обърнете внимание и ще се изненадате) и още много други. Тези неща дотолкова са се превърнали в част от аниметата, че просто не обръщаме внимание.
И все пак има едни дребни клишенца, които мен лично ме изкарват из нерви и ме карат да кажа нещо от сорта "а, стига бе, пак ли". Не, не става въпрос за горните. Имам предвид дребни и незначителни нещица, които дотакава степен ни се набиват в очи, че като ги зърнем за хиляден път стискаме зъби и ръмжим свирепо.
По-долу съм изкарал някои от тези дреболии, които наистина ме дразнят... и надали само мен. Ето ги и тях:
10. Гащички с панделка
Знам, че няма логична причина, но това адски ме дразни. В толкова анимета, като започнем от еччи и стигнем до хоръри, всяко момиче почти неизменно носи гащички с малка панделка. Малко разнообразие, по дяволите! О, да, като споменахме разнообразние, ако не е панделка значи ще е мече! Боже, престанете!
9. Падане върху момичета
Главния герой си върви съвсем кротко или пък бяга диво... и пропуска да забележи момичето пред себе. Сблъсък, той се надига със стон "о-тъ-тъ-тъ" и какво вижда... всъщност знаем какво, защото сме го виждали толкова пъти, че аз лично направо посинявам, когато го мярна отново. Така ли не могат да измислят нещо по-различно?
8. Шепнене
Мда, няма нищо лошо героите да си споделят някоя тайничка на уши... но не и пред другите герои и то толкова оглушително, че смисъла на шепота се губи. В ресторант, в коридора в училището, къде ли не. И защо свидетелите на въпросния шепот се правят сякаш такова нещо не се е случило. Аз най-малкото бих попитал нещо от сорта "ей, вие там за какво си шепнете?".
7. Незабелязване на другите герои
Друго клише, подобно на предходното с шепненето. Така, героя си върви, срещу групичка и започва да си шляпа с единия от тях. Друг казва нещо и първия едва сега забелязва, че освен неговия събеседник има и други хора. Хора, вземете си очила!
6. Употреба на "су" и "дессу"
Адски, адски дразни. Знам, че специфичния говор следва да придаде индивидуалност на героя но това ми идва малко в множко и направо ми пълзи по нервите. Знам, че е дреболия, но всеки път ми се набива в слуха и ми призлява.
5. Смущение при наричане на малко име
Окей, знам, че в Япония е прието да се говори на фамилия. Използването на малко име е белег по-скоро на близост и някаква интимност. Изчервяването, смушението и заекването обаче ми идват малко в повече. Това е просто име, хора! Пък и 21-ви век!
4. Целувка
О, да, целувката. Този момент, в който сме треперили едновременно от ужас и очакване в бурната ни младост. А аниметата обаче нещата излизат направо от всякакви граници. То писъци, то крясъци, то неудобни моменти... и не само от страна на момичето (което донякъде си е разбираемо... жени...), но и момичетата. Има и направ нелепи ситуации. Чудовище атакува главния герой и героиня и за да е отключи неговата сила тя трябва да го целуне . Те обаче са толкова смутени, че чакат последния момент, за да го направят. Ей ало, ей там има чудовище, което иска да ви изкара вътрешностите през ушите! Целувката е най... ама най-малкия ви проблем!
3. Попадане на главния герой на събличащо се момиче
Било то съблекалня, било то класня стая, било то тъмно ъгълче... нормално е момичетата да се съличат (за което да са живи и здрави). Но главния герой (неизменнно момче) все някак ще отвори вратата, зад което е събличащото се девойче и то обикновено с компания. Следват писъци, крясъци... и там, останалото. Скучно! И защо поне веднъж момиче не влезе в мъжка съблекалня? Нали уж претендираме за равенство!
2. "Кун" и "Онии-чан"
Окей, знам, че тези обръщение за умалителни и напрактика непреводими на български и са част от японския начин на живот. Когато ги чуеш около милион пъти обаче ти едват ей дотук.
Ох, голямата ми мъка. Когато някой от героите говори за себе си в трето лице направо ми призлява. Първо, че навежда на мисълта, че девойчето (традиционно е момиче) има проблеми с личността (пустата му шизофрения) и второ - хич, ама хич не е сладко. Направо ме побърква и най-тъпото е, че просто нямам логично обяснение за това.
Няма коментари:
Публикуване на коментар